Фитолизат Антипаразитен

Трепетлика (Populus tremula)

Има изразено антихелминтно, антимикробно, противовъзпалително, холеретично действие

Трепетликата има изразено бактерицидно (E. coli, стафилококи, Pseudomonas aeruginosa, Helicobacter pylori), антипротозойно (Giardia, opisthorchiasis), фунгицидно (Candida), антипаразитно и противовъзпалително действие.

Зеленчуковата горчивина допринася за лечението на дисбактериоза и възстановяването на чревната микрофлора. Има антипаразитно, антимикробно, противовъзпалително действие, помага при чревни инфекции, спомага за прочистването на организма от отпадъчните продукти на паразитите.

Кората от трепетлика се използва като противовъзпалително, антимикробно, потогонно, отхрачващо средство при настинки. Предписва се при диариен синдром при възпалително заболяване на червата (IBD), причинено от протозойна инфекция, гъбички и паразити. В народната медицина се използва при подагра, хемороиди, язви, изгаряния.

Като лечебна суровина се използва кората, събрана през пролетта от млади дървета и клони, както и пъпките, събрани преди цъфтежа на листата. Кората и пъпките на трепетликата съдържат танини, флавоноиди, фенолкарбоксилни киселини, гликозиди, популин, салицин, пектин, етерични масла, флавоноиди.

Тиквено семе (Cucurbita pepo)

Имат антихелминтно, антиоксидантно действие, подобряват храносмилането, съдържат витамини и микроелементи

Имат противоглистно, антиоксидантно действие, подобряват храносмилането, съдържат витамини и микроелементи.

В клиничната и народната медицина тиквените семки се използват като противоглистно средство, особено в случаите, когато са противопоказани мощни фармакологични лекарства – при деца, бременни жени, възрастни хора и хора с чернодробни заболявания. Лечението на паразитите се извършва с по-висока ефективност, като се използват препарати с тиквени семки в състава. Освен това подобряват работата на червата при запек, усилват отделянето на жлъчка, имат леко спазмолитично действие, подобряват уринирането.

Зрелите семена, обелени и изсушени, се използват като лекарствени суровини. Семената съдържат амино съединението кукурбитин, масло, смолисти вещества и витамини от група В.

Елшовиден зърнастец (Frangula alnus)

Почиства добре червата от отпадъчните продукти на паразити и патогенни микроби, има лек слабителен ефект. Концентрата в състава на препарата ви позволява да се борите със запека, подобрява чревната подвижност (лат. Frangula alnus)

Антрагликозидите и хризофанолът от зърнастец имат силно слабително действие, което се изразява в повишене на тонуса, перисталтика, намалена абсорбция на вода в дебелото черво и учестено изхожане.

Зърнастецът се предписва като леко слабително средство при запек, особено свързан с чревна атония, при хроничен спастичен колит, хемороиди, ректални фисури, като пречистваща терапия при антихелминтни програми.

Кората, събрана в началото на пролетта, се използва като лекарствена суровина. Кората на зърнастец съдържа гликофрангулин, франгулин, франгулоемодин, хронофанол, танини, органични киселини, алкалоиди.

Куркума (Curcuma longa)

Естествен антибиотик, потиска гнилостната и опортюнистична флора, има изразено противовъзпалително и антибактериално действие (лат. Curcuma longa)

Има холекинетично (жлъчегонно) и холеретично (жлъчкообразуващо) действие, има хепатопротективно свойство и повишава антитоксичната функция на черния дроб.

Насърчава увеличаването на съотношението на ензимите в храносмилателните секрети на панкреаса и чревния сок. Ефективно понижава холестерола в кръвта. Има изразен бактерициден ефект върху патогенната и гнилостната чревна микрофлора, както и при протозойни инфекции (лямблиоза). Намалява инсулиновата резистентност при метаболитен синдром и нормализира нивата на глюкозата при диабет тип 2. Куркумата е мощен антиоксидант, предпазва артериалния ендотел от вредното въздействие на свободните радикали, както и потиска възпалението в червата при синдрома на бактериален свръхрастеж (SIBO). Доказано е, че куркумата е активна срещу кандидозни инфекции в червата, устата и вагината.

Куркумата се използва активно при лечение на дисбактериоза и възпалителни заболявания на червата (колит); с холецистит и холецистопанкреатит, в програми за ерадикация на Helicobacter pylori ерозивен гастрит, синдром на свръхрастеж на бактерии (клостридии) и протозойни инфекции (лямблиоза); при пациенти със захарен диабет и висок холестерол, със стомашна и чревна диспепсия.

Използват се коренови грудки и коренища, съдържащи кетони куркумин, куркумон, дихидрокуркумин, мастни киселини, микроелементи (хром).

Див чесън (Allium ursinum)

Има противовъзпалителни, антипаразитни свойства, подобрява храносмилането, нормализира функцията на червата (лат. Allium ursinum)

Черемуша повишава апетита, повишава секрецията на храносмилателните жлези, засилва двигателната функция на червата. В допълнение, растението има бактерицидно, антихелминтно, фунгицидно и антискорбутно действие.

В клиничната практика се използва при лечение на синдром на бактериален свръхрастеж (SIBO), стомашно-чревна диспепсия, възпалителни заболявания на червата (IBD), в антипаразитни програми, при лечение и възстановяване след SARS, пневмония. Ремсънът предотвратява натрупването на холестерол в кръвта, стимулира сърдечната дейност, понижава кръвното налягане и допринася за нормализирането на метаболизма. В древни медицински трактати дивият чесън се споменава като надеждна превенция по време на епидемии от чума, холера и други инфекциозни заболявания. В гинекологичната практика се използва за лечение на трихомонаден колпит.

Като лекарствени суровини се използват листа и стъбла, които се берат през втората половина на пролетта по време на периода на младите издънки. Листата, стъблата имат силна миризма на чесън поради съдържанието на алиинов гликозид и етерично масло. Растението има много аскорбинова киселина (до 0,73 в листата, до 0,1% в луковиците). Съставът на етеричното масло включва винилсулфид, тиоли и алдехид с неизвестна структура. Освен това всички части на растението съдържат протеини, фруктоза, минерални соли, фитонциди, лизозим, каротин.

Съществуват синоними на Дивя чесън – Черемуш, Левурда, или Мечи лук,

Глухарче (Taraxacum officinale)

Подпомага борбата с паразитите в жлъчните пътища и черния дроб, има противоглистно, холеретично, антибактериално, спазмолитично, слабително действие (лат. Taraxacum officinale)

Глухарче се отнася към лечебни горчиви растения. Горчивината от глухарче допринася за лечението на дисбактериоза и възстановяването на чревната микрофлора. Традиционно се използва за лечение на стомашно-чревна диспепсия, подобряване на апетита и храносмилането при анорексия, гастрит с ниска киселинност, ентероколит. Глухарчето има холеретичен и лек слабителен ефект, лек диуретичен ефект. Компонентите на глухарчето имат изразено фунгистатично (противогъбично) действие, особено срещу Candida albicans. Инулинът има защитни и противовъзпалителни свойства по отношение на стомашната и чревната лигавица, а също така адсорбира токсични вещества, отпадъчни продукти от паразити и гнилостна флора.

Глухарчето се предписва при заболявания на стомашно-чревния тракт, хепатобилиарната система, обмяната на веществата, заболявания на бъбреците и пикочните пътища, анемия и нисък хемоглобин, кожни заболявания. Глухарчето традиционно се използва за понижаване нивата на холестерола при атеросклероза, скорбут (хиповитаминоза на витамин С) и уролитиаза.

Сухите корени, събрани през есента, се използват като лекарствени суровини. Корените съдържат полизахарида инулин (до 40%), тритерпенови сапонини, стероли, горчиви гликозиди, слузи и танини, захари, минерални съединения (желязо, калций, манган, фосфор) и витамини.

Народните наименования на растението – полско глухарче, лечебно глухарче, еврейска шапка, еуфория, пустош, зъбен корен, кравайче, кулбаба, памук, руска цикория, маслодайно цвете, мартенски храст, млечно цвете, светло цвете, въздушен цвят, плешивец.

Черен орех (Uglans nigra)
Има антихелминтно, противогъбично, антибактериално действие, помага за прочистване на черния дроб, кръвта, червата и целия организъм от паразити и техните метаболитни продукти, мощен природен антибиотик и антиоксидант (лат. Uglans nigra)

Черният орех има антибактериално, антивирусно, противовъзпалително, антиоксидантно, противотуморно, фунгицидно, антипаразитно, стягащо действие.

Черният орех се използва в противопаразитни програми, особено тези, придружени с наличие на Candida albicans. Използва се в комплексни програми при захарен диабет, чернодробни заболявания.

Като лечебна суровина се използват ядрото и черупката, които съдържат флавоноиди, каротин, дъбилни вещества, полифенолни вещества, алкалоид югладин, органичен йод, фитонциди и гликозиди, витамини, микроелементи, етерични масла, танини, ензими, полизахариди.

Чесън (Allium sativum)

Има подчертан антибактериален ефект, инхибира развитието на патогенна микрофлора в червата, намалява ферментационните процеси в червата, подобрява секрецията на ензими и стомашен сок, насърчава по-доброто усвояване на храната, ускорява метаболитните процеси, има имуномодулиращ ефект (лат. Allium sativum)

Като лекарствена суровина се използва луковицата, която съдържа алициново масло, което има фитонцидни и антимикробни свойства, както и протеини, въглехидрати, витамини, органични киселини (аскорбинова, фолиева, никотинова), микроелементи.

Алицинът от чесън има изразено бактерицидно (забавя растежа на бактериите още при разреждане 1:125 хиляди), антисептично, противогъбично, антихелминтно действие, което допринася за развитието на нормалната чревна микрофлора и се използва за лечение на възпалителни заболявания на червата (IBD) , синдром на раздразнените черва (IBS), антихелминтна терапия, особено при деца. Освен това чесънът стимулира апетита, стомашната секреция и подобрява храносмилането. Етеричното масло се абсорбира и отделя през белите дробове, омекотява и разрежда храчките, подпомага отделянето им и има антивирусни свойства. Това намира приложение при лечение и профилактика на остри респираторни вирусни заболявания, бронхити, бронхиектазии, особено на фона на паразитни инвазии, когато има намаляване на имунитета и повишена чувствителност към настинки. Препаратите от чесън понижават кръвното налягане, увеличават силата и амплитудата на сърдечните контракции (инотропен ефект), забавят сърдечната честота, разширяват периферните съдове. Чесънът има липидо-понижаващ ефект, понижавайки триглицеридите и холестерола в кръвта. Тези свойства позволяват предписването на чесън при пациенти с паразитни заболявания, които имат анамнеза за сърдечно-съдови заболявания, хипертония, атеросклероза и сърдечни аритмии. Чесънът се използва при лечение на зъбни, кожни, гинекологични заболявания (кандидомикоза, трихомониазен колпит), трофични язви.

Чесънът се използва в народната медицина при менструални нарушения, синдром на предменструално напрежение (ПМС), импотентност, изтощение, уролитиаза, екзема, алопеция.

Употребата на чесън изисква повишено внимание при повишена киселинност и остър панкреатит.

Гудучи (Tinospora cordifolia)

Почиства и възстановява черния дроб при паразитни заболявания, има антибактериални, противовъзпалителни, антиалергични свойства. Една от най-добрите антипаразитни билки в аюрведичната медицина.

Кората и стъблото се използват като лечебни суровини, които съдържат гликозидна горчивина, дъбилни вещества и алкалоиди – берберин, хилоин, хиленин, хилостерин.

Гудучи има антипиретични, противовъзпалителни, антибактериални, антивирусни, антихелминтни, фунгицидни, имуностимулиращи, десенсибилизиращи, антиоксидантни ефекти. Освен това Tinospora cordifolia има антидиабетно, хепатопротективно, спазмолитично, холеретично, противоревматично и противотуморно действие. Използва се и като афродизиак с тонизиращ и подмладяващ ефект.

В клиничната практика се използва в противопаразитни програми, при хронични вирусни инфекции придружени с треска,  в перидои на възстановителния след тежки инфекциозни заболявания, за лечение на хепатит, туберкулоза, артрит, подагра, автоимунни заболявания.